Историята на вестниците в България през годините.

Едва ли има човек, който няма да се съгласи с това, че журналистиката има особен подход за манипулиране. Обективната информация е доста размито понятие, което има за цел да въздейства върху четящата я аудитория. Ако се върнем доста назад във времето ще видим как още с полагането на основите на българската журналистика тази тенденция е имала своята проява и как тя оставя траен отпечатък върху читателя. Като цяло всяко време е белязано от политически и икономически интереси. В исторически план ако анализираме българските печатния издания ще забележим, че именно те са огледално отражение на случващото. Не са много изследователите, които правят обобщен анализ на цялостната история на вестниците в България. Периода никак не кратък и освен това се характеризира с висока степен на развитие.

Първият български вестник се появява през далечната 1846 г. Негов главен редактор е д-р Иван Богоров. „Български орел“ поставя началото на актуалната новина. Необходимостта от българска преса несъмнено е продиктувана от факти и обстоятелства, които пряко въздействат върху българите в чужбина. Първите печатни тиражи се издават извън страната и тяхната роля е по-скоро подражаваща на европейските издания, отколкото да се отрази някаква наистина важна информация, която да е пряко свързана със страната ни. В първият вестник темите са били разнообразни и доста плахи за времето си, но в крайна сметка са поставили основата, която да продължи да се развива и до днес. Статиите са били оформени по-скоро като някакъв вид обръщение, отколкото като обективно представена журналистическа позиция. Това обаче в никакъв случай не е недостатък, защото да се потопиш в тайнството на новината е поставено и времето е това което реално е било нужно на редакторите да подобрят нивото си. След като Богоров поставя старта на българския вестник следват години, в които пресата започва доста динамично да се развива.новината и информираността по теми от икономиката, политиката, като и съвети по отношение на търговията са предизвиквали читателския интерес. Това окрилява българските интелектуалци по света и те започват да издават редица вестници и списания, които вече започват да се обособяват и на определени тематики. Разбира се, актуалните теми по отношение на политическата обстановка в страната са едни от най-популярните.

Независимо от това, че в историческата справка на българските вестници първият такъв излиза само в три броя това е особен момент за българската журналистика. Вече е поставено началото на новината и от тук нататък  общностите на сънародниците ни в Румъния, Германия, Австрия, Русия и други със силно българско присъствие започват да издават периодични вестници, които отразяват както живота на мигрантите по света, така и случващото се в пределите на България. Следват периоди на възход и падение на българските вестници. Причините са не само финансови, но и политически. Несъмнено свободата на печата е все още мит, тъй като натиска от определени икономически и политически кръгове доста осезаемо се отразява върху обективността на новината. Правната рамка на Търновската конституция поставя началото на свободата на печата и словото. Това е периода, който възражда вестникарството, но не за дълго. За съжаление отново политическите интереси са тези, които връщат Турския закон от 1864 г . Следват доста законодателни промени, които за съжаление са в ущърб на българските журналисти да отразят новината такава, каквато е. Цензурата, която тогавашното правителство налага действително връзва ръцете на издателите, тъй като наказателната отговорност за неспазване на Закона са доста тежки. Вестникарската история е пълна с неволи и негодувания от страна на журналистите. Всичко обаче свършва с комунистическия режим. Настъпва процес на одържавяване и елиминиране на частната собственост, което поставя началото на края на българския вестник. Реално няма история на вестникарството през този период. Единственият вестник на режима „Работническо дело“ реално не е представял новини. Интересен факт е, че тиражът му е бил доста висок, но въобще не се е повлиявал от това какъв е читателския интерес. С падането на тоталитарния режим започва възхода на историята на вестникарството в България. Доста спорен е момента със свободата на словото, тъй като винаги интересите на определени политически и икономически среди оставят своя отпечатък върху обективността на новината. И в 21 век има вестници, които използват редица манипулативни статии за да повлияят на общественото мнение.

А вие какво мислите по въпроса ?